Минимализмът отблизо

Минимализмът води началото си от Скандинавските страни (Швеция, Дания и Норвегия). Мразовитият климат налага хората да адаптират домовете си така, че да извличат максимално светлина, уют и спокойствие.

В търсене на близост с природата, хората започват да използват предимно естествени материали (дърво, камък, тухла) и платове (лен, памук, вълна).

Модерният минимализъм се характеризира с простота, комфорт, функционост и устойчивост във времето. Формите са ясни, с минимум детайли и скромна палитра цветове (често пастелни).

Освен течение в изкуството и още ред сфери, минимализмът е интересна и все по-търсена философия на живот.

Той е светулката в ръката на изгубения в хаоса на модерния град Аз.

Но къде се крие гениалността?

Основното му послание е, че “Малкото е повече” или “Less is more”. Изразява се в умението да “филтрираме” излишъка от живота си и по този начин да си осигурим повече свобода.Свобода от стрес, хаос, финансови затруднения и тн. Той е и способността да познаваме в дълбочина себе си и своите потребности, като ги разграничаваме от еднократни копнежи и така присъщото за всеки човек – желание за притежание. 

Минимализмът е абстрактна форма на:

  • себепознание
  • самоконтрол
  • самоусъвършенстване
  • свобода

Да имаме точното количество за да сме щастливи, спокойни, удоволетворени. 

Да имаме достатъчно.

Да съхраняваме любими вещи и материални блага, а не да сме тяхно притежание. 

Целта не е лишение, а трезва представа за това кой съм аз и от какво имам нужда. Изключително трудно и рядко постижимо явление в настоящия динамичен и изпълнен с изкушения свят.

Потребностите на всеки човек са различни, както и поводите му за щастие. Затова минимализмът е различен за всеки и няма универсални закони и правила за прилагането му. Но има някои основни техники, които биха могли да са ни отправни точки в това духовно пътешествие. 

Главното е да си изясним приоритетите, да вникнем в дълбочина на истинските си желания, да купуваме и събираме вещи, които ни носят емоционална наслада и радост. 

Много често хората тълкуват неправилно идеологията на минимализма като насилствено изхвърляне на повечето вещи и запазване само на крайно необходимото. Това е грешка.  

Да си минималист в никакъв случай не означава непременно да живееш с две лъжици, чаша и матрак в празен апартамент. Това е избор. Ако ни стигат и ни правят щастливи, защо не?. Но идеята е, че няма да сме “полуминималисти” ако запазим албума от детството на баща си или сервиза, подарък от майка ни, който и е бил подарък от нейната майка.. Щом ни носи стойност дадената вещ, тя не само, че може, но и трябва да присъства в живота ни.

По този начин минимализмът ни дава възможност да се фокусираме върху есенцията на нещата. Независимо дали става дума за снимка, дреха, ястие или сграда. Осигурява ни свободно пространство да извлечем и вникнем в основната идея и послание.

За мен минимализма е преди всичко свобода. На духа. Тялото. Избора.

Да притежаваме по-малко, но да усещаме повече. Той е луксът да разполагаме с времето и да се наслаждаваме на наистина важните неща в живота като семейство, любим човек, приятели или просто залеза.

Силата да сърфираме на гребена на мечтите, вместо стремежа да се вместим в общоприетите модели на поведение и живот, наложени ни от съвремието. 

Затова не търсете път към чуждо място под слънцето, открийте своето и го обичайте.

Минимализмът е максимума от и за нас, който можем да си подарим. А хубавите неща трябва да се споделят..

Желая ви слънце,
Вики

Photo credit: Unsplash


Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.