| Когато
Минимализмът е любов.
И поезия.
Когато светлината с крясъци избяга
и кадифена нощ природата залее.
Когато Луната се скрие в ада
и лъчезарно в душата ми слънце изгрее.
Когато звездите се влюбят в деня
и меден полъх устните опа́ри.
Когато тъгата пробожда съня,
а любовта със страст тялото жа́ри.
Когато сред пустинята своя,
сам коленичил,
за живота си най-горещо се молиш.
Когато на сън и яве едно име изричал,
за неговата любов до край ще се бориш.
Когато си в радост или пък в беда,
тогава за теб ще съм всичко на света.
Желая ви слънце,
Вики
