| Когато

Минимализмът е любов.

И поезия.

Когато светлината с крясъци избяга
и кадифена нощ природата залее.

Когато Луната се скрие в ада
и лъчезарно в душата ми слънце изгрее.

Когато звездите се влюбят в деня
и меден полъх устните опа́ри.

Когато тъгата пробожда съня,
а любовта със страст тялото жа́ри.

Когато сред пустинята своя,
сам коленичил,
за живота си най-горещо се молиш.

Когато на сън и яве едно име изричал,
за неговата любов до край ще се бориш.

Когато си в радост или пък в беда,
тогава за теб ще съм всичко на света.

Желая ви слънце,
Вики