Как епидемията ще повлияе на минимализма и нас самите?

Преди няколко години осъзнах, че принципите на минимализма са олицетворение на моите разбирания за естетика и разум, а от около година започнах по-задълбочено да ги изучавам и споделям чрез този блог. 

Година по-късно се намирам на дивана в хола, а светът е в период на глобална криза, която не бих нарекла “поредната”, тъй като не познавам неин аналог от последните 30 години. 

Дали защото съм израснала и възпитавана към стремеж и оценка само на наистина необходимото.. Или защото все по-ясно виждам жалката алчна природа на човечеството в очите на консуматорството, но повече от всякога проумявам смисъла на минималистичната философията.

Наследство

Живяла съм много под минималния стандарт, както и далеч над него. Но независимо дали съм била на тузарски остров някъде в Индийския океан или в градината на село, садейки домати, принципите ми винаги са били от онзи “застрашен от изчезване вид”. 

Това е най-хубавото наследство, което човек може да получи от родителите си и техните родители. 

Най-хубавото качество на характера. 

Това е и главното знание,  което се надявам да съхраня и предам на децата си. Чрез него ще се радват на здравословен живот, спестявайки им значително количество нерви, болести и разочарования.

Вероятно тези са и причините да съм една от малкото, които въпреки неочакваното съкращение от работа и на двама ни с приятелят ми, не мрънкам нон стоп заради изолацията и въпреки всичко виждам надежда дори в бедствието. По странен начин времето на изолация за мен се превърна във възможност за медитация.

Осъзнавам как блогът се трансформира от хоби в средство за оцеляване и бягство от реалността. Всичко, което имам на този етап е лаптоп, фотоапарат и една философия, които освен чиста радост се надявам един ден да донесат и парче хляб на трапезата. Хлябът за мен сте вие и, надявам се, онова мъничко подобрение в живота ви след срещите с мен.

През изминалите дни, прекарани вкъщи, се замислих, че не е задължително предиодът на изолация да е нещо лошо. Той ще е такова само ако ние съзнателно решим да бъде. 

Без съмнение настоящата криза ще доведе до още по-сериозна рецесия, която не просто ще повлияе на света, а ще го промени. Нито той, нито ние, ще бъдем същите. И в това може би няма нищо лошо.

Ползи от минимализма

В моменти като този имаме възможност да проумеем и оценим ползите от минимализма, които се изразяват в повече:

пари
време
енергия
фокус
възможности
качество
смисъл
и т.н.

Не бива обаче да ми се доверявате относно тези твърдения. Не ви и притискам да го повярвате. Самият живот достатъчно го прави. Трябва само да се замислите. Защото единствено ако го разберете и признаете пред себе си, ефектът ще е дълготраен и няма да се върнете отново към консуматорските си навици при първа възможност или когато поредната буря отмине. 

От друга страна, склонността ни да “складираме” и да се презапасяваме може би идва от миналото, когато хората са преживявали множества кризи от различен характер, и което реално е оставило траен белег в тяхната ДНК. Да подсигурим себе си, нашите поколенията и техните поколения.. 

Няма нищо лошо. 

А смисъл има ли?

Позитиви на кризата

Преминавайки изтощителното разстояние от кухнята до хола и терасата, се замислих за положителните аспекти и на кризата.

Не се определям като свръх заможна, но въпреки това виждам колко много излишък има и колко малко всъщност са наистина необходимите неща около нас.

Освен това, редките посещения до магазин или аптека всъщност налагат контрол върху желанията ни, които по всяка вероятност сами трудно управляваме. В крайна сметка, карантината е добро упражнение, което ни показва, че не се нуждаем от повечето вещи, които притежаваме.

Голяма част от професиите преминаха към режим “работа от вкъщи”. Доста фирми, в които още господстваше старомодното вярване, че за добре свършена работа е необходим поне един шеф, който да размахва пръст и да виси над главата ни, откриха бъдещето на труда. Ако все още не са си сметнали, предстои да го направят и осъзнаят ползите от т.нар. “хоум офис” или “работа от вкъщи”. Ако са достатъчно умни да организират процеса, ще се изненадат как могат да си съкратят значителна част от разходите вместо служителите. 

photo: unsplash.com

От гледна точка на служителите пък равносметката сочи, че ще си спестим сериозна част от разходите за гориво (и отделящите се въглеродни емисии от тях), време, пари и може би най-важното – излишен стрес (който е в пряка връзка със здравето). Най-общо казано, ще преминем към значително по-устойчив и рационален начин на живот.

Основният минус на работата от вкъщи е липсата на социални контакти, които смятам, че без проблем ще имаме времето и възможността да компенсираме с качествени такива извън офиса. 

Кризата налага и реорганизация на бюджета и финансовите ни навици. Започваме да мислим повече и пазаруваме по-малко, задавайки си въпроса “Трябва ли ми това?”.

Когато човек е изправен пред подобни глобални събития и нещата са, или се прогнозира да бъдат, едва ли не на “живот и смърт”, понякога отпиваме от кафето си бавно и си задаваме тайничко екзистенциални въпроси като:

“Защо още не съм постигнал мечтите си до сега?

Къде е напредъка от времето когато нямаше криза?

Колко харчех?

За какво отиваха спестяванията ми?

Как да намаля разходите си сега и за в бъдеще?..”

И тук идва главната сила на минимализма –

Да намали разсейващите фактори и да ни помогне да осъзнаем какво наистина ни трябва и от какво зависи щастието ни. 

photo: unsplash.com

Ежедневието вкъщи и ограничения достъп до магазини са един позитивен начин да си припомним или да изградим навика да рециклираме, използваме повторно, поправяме, създаваме и като цяло да ограничим безразборното изхвърляне на отпадъци.

На всеки от нас ще отнеме различно време да осъзнае, че някои неща са извън контрола ни, но смисълът е в умението да се фокусираме върху управлението на зависещите от нас.

Моят призив е да се постараем да култивираме това умение в себе си, защото то е зрънцето промяна, което ще покълне утре.

Лъч надежда

В крайна сметка епидемията ще има както положителни, така и отрицателни последици за хората и минимализма. Ние решаваме кои ще преобладават.

За съжаление някои от нас никога няма да разберат, че колкото по-малко материални блага притежаваме, толкова по-ярък и смислен ще е живота ни. Толкова повече изживявания (вместо вещи) ще трупаме. Въпреки това аз ще продължа да ви побутвам чрез купчина букви и се надявам посланието ми да достигне поне до едно сърце.

Придържайте се към нещата, които ви носят смисъл, радост и остойностяват живота ви. Вслушвайте се в тихото гласче на съвестта и се пазете предимно от вируса на изкушението.

Желая ви слънце,
Вики

Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.