| Емоционална интелигентност 2.0

Една книга, която ме докосна, и същевременно преобърна представата ми за реда на нещата. 

Книга, която си купих малко “на шега”, защото не си падам особено по този тип “self care” наръчници,  но се оказа мощен двигател и пътеводител към една по-различна перспектива за живот. 

Знам, че на пръв поглед няма връзка с тематиката на блога, но след като ме развълнува толкова, няма как да не я споделя с вас. Освен това съм сигурна, че има много “нуждаещи” се от нея, които (като мен) дори не го осъзнават.

През април си говорихме много за щастието и начините, по които можем да го “привлечем” в ежедневието си. Разкрих ви някои от скандинавските навици, които ни помагат да сме по-щастливи и удовлетворени, моделирайки света около нас. Повече за тях ще откриете тук.

След като прочетох книгата, осъзнах, че всичко това може да се възприеме частично като “опаковката” или “външната” страна на щастието. 

От друга страна, емоционалната интелигентност ни дава представа за “пълнежа” или “вътрешната” страна на щастието, пряко свързана с нашия организъм. 

Кой каза, че не можем да бъдем по-умни, успешни и щастливи?

За разлика от коефициента на интелигентност, емоционалната интелигентност е променлива величина и нейната стойност зависи от нас самите. За да сме успешни, щастливи и удовлетворени от живота си е необходимо да опознаем, изследваме и развием способностите си. Сами. Доброволно.

Тук започва и моята лична история за трансформацията от една “ранима и чувствителна душа със съвест” в “победител”. Във всяко отношение – кариера, личен живот и т.н.

И въпреки че ще са ми необходими още тренировки за овладяване на умението за контрол на емоциите, самият факт, че установих ядрото на трудностите, е първата малка победа. След като знам къде е проблемът, решението е въпрос на време и постоянство.

photo: Daniel Ernst

Знаете ли каква е първопричината за битката между половете? А разликата в мисленето на поколенията? Или обсебващият стремеж към кариерно развитие?

Помислете отново.

Емоциите.

Те, както и емоционално интелигентното поведение, са “заразни”. Оказва се, че до голяма степен емоциите ни се формират и зависят от заобикалящата среда и външните обстоятелства – семейство, ниво на фирмена култура, степен на осъзнатост сред приятелския кръг.

Най-хубавото е, че нашето емоционално поведение влияе на околните. Мотивира ги. Вдъхновява ги. 

Затова трябва да бъде споделяно.

..Както и всички хубави неща по света.

Срещали ли сте изразът: “Не си ти, когато си ядосан”? Или усещали ли сте се “извън кожата си” ? Това е реален физически факт, продиктуван от емоциите ни.

Когато сме под стрес или силно напрежение, мозъкът ни влиза в “специален режим”. При него емоциите поемат контрола и ние губим власт над ситуацията. 

Решението:

Да знаем какво ни ядосва;

Да познаваме тактиките за справяне с него;

Да ги прилагаме в точния момент;

Мениджмънтът на емоциите е пътят към вземане на правилните решения.

Книгата дава логично обяснение и на шеговитото, но, в доста случаи, вярно твърдение, че “ако не става нищо от човек, става шеф” 😉

Учените са наблюдавали прогрес в нивата на емоционалната интелигентност, до настъпване на световната криза през 2008 година. Тогава е отчетен доста сериозен спад рационалното поведение на хората и тяхното щастие. 

Смятам, че настоящият период носи точно това негативно, горчиво усещане и шансът да реагираме “нетипично за себе си” е доста голям. Затова избрах това четиво за моята “книга на месеца”. Авторите са Травис Брадбери и Джийн Грийвс.

И не, не е реклама. Идва директно от опита и сърцето ми.

Интелигентна, убедителна, дръзка..

Тази книга е достойна за Библията на всеки модерен дом. 

Желая ви слънце,
Вики

Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.