Greenland Culture | Инуитска легенда за Седна – Майката на морето

Напоследък доста често ме обзема носталгия по безгрижието и приказките от детството. Онзи вълшебен свят, изпълнен с фантастични герои, цветни картини и увлекателни истории край огъня вечер.

Ще използвам момента и в Деня на детето бих искала да ни напомня не просто да вярваме в чудесата, а да се опитаме да ги създаваме.

Поради тези (и някои други причини, които ще откриете сами в края на историята) реших да ви разкажа една от най-популярните легенди от културната съкровищница на Гренландия –  

Приказката за Седна – Майката на морето

Имало едно време млада жена на име Седна. Тя била божествено красива – с дълга, гъста, черна коса, ум – като бръснач, и работливо сърце. Тя била перфектната жена – инуит (жител на Гренландия), но никой мъж не бил достатъчно добър за нея.

Чаровната девойка била ухажвана от красив ловец, но всеки път когато поискал ръката ѝ, тя му отказвала. Самата Седна била отличен ловец затова не се нуждаела от грижите на момъка. 

Поведението на Седна много разгневило нейния баща. Той искал тя да е като останалите девойки в селото и да си намери мъж час по-скоро.

Скоро търпението му се изчерпало и той настоял да я заточат на самотен остров. Седна трябвало да живее там докато стане достатъчно мъдра, за да приеме някое от множеството предложения за брак.

Дните се редяли, а Седна чакала на острова. След време ненадейно я посетил непознат гост. Той бил красив, млад мъж, който твърдял, че е добър ловец, и обещал да се грижи за нея. След дълго обмисляне, девойката склонила, приела предложението на ловеца и напуснали заедно острова. 

Един ден бащата на Седна получил ужасяващо известие, че дъщеря му била измамена. Ловецът, за който се омъжила, не хващал никаква риба, отнасял се зле с нея и тя гладувала и страдала ежедневно. В порив на гняв, семейството на Седна тръгнало да я спаси и прибере обратно вкъщи. 

След като пристигнало в дома на девойката, тя бързо се качила в лодката на баща си. Притеснена и уплашена, Седна се страхувала от действията на мъжа си когато научи, че е избягала.

Малко след като се прибрал и разбрал, че жена му я няма, ловецът разкрил истинската си същност и се превърнал в гигантски орел. Той полетял над морето и скоро открил лодката. Ядосан, размахал криле, предизвиквайки огромна буря, която направила лодката неуправляема. 

Орелът продължил да размахва криле, докато лодката на Седна не започнала да потъва.

Девойката паднала зад борда и, в стремежа си за оцеляване, се хванала с две ръце за парапета.

Но орелът бил решен да ги унищожи и предизвикал почти смъртоносна буря, с още по-големи и зловещи вълни. 

Седна крещяла и молела баща си да я спаси от ледените води. Наблюдавайки нарастващия гняв на орела, бащата решил да спаси останалата част от семейството си. Той извадил джобния си нож и с един замах отрязал пръстите на дъщеря си. 

Докато пищящата Седна потъвала към мрачните дълбини, най-накрая орелът спрял яростта си и оставил семейството да отплава.

Горкото момиче продължило да потъва. Мокрите ѝ дрехи я дърпали към дъното, а пръстите ѝ пулсирали от болка.

Внезапно обаче болката изчезнала, а течащата кръв от пръстите ѝ се превърнала в малки сребърни създания. Така се появили първите риби. 

Седна осъзнала, че може да си поеме дъх отново, и си спомнила думите на шамана от нейното село, който веднъж предрекъл: 

“Те живеят в Северното сияние. От там те контролират промените в сезоните и целия живот. Ако някой се заблуди, духовете ще му помогнат, но само ако е с наистина чисто сърце.”

Седна заживяла в океана, но с течение на времето нейната дълга, черна коса станала мръсна. Тъй като нямала пръсти, било невъзможно да я почисти. Това предизвикало гняв и тъга в нея – бедствие, от което инуитите скоро щели да се страхуват.

На земята инуитското население гладувало, а семейството на девойката било мъртво. Нямало животни, които да ловуват, а запасите им отдавна били свършили.

В криза като тази, отчаяните хора се събрали и призовали техния шаман – Ангакоя. Той изпаднал в транс и започнал да говори с природните духовете, които му помогнали да възстанови баланса в природата. 

И така, шаманът и духовете се отправили към дъното на океана. Там те намерили голяма къща с куче и шейна на покрива. Кучето изръмжало, но ги пуснало да влязат. В къщата те се натъкнали на огромна и разярена жена.

Духовете прошепнали на шамана, че трябва да омотае ръцете си в косата на жената и да се държи с всичка сила, защото тя ще се опита да го убие. 

След известна борба помежду им, шаманът успял да убеди жената, че е тук за да помогне и няма да я нарани. Тя му се доверила, а той открил гребен и започнал да ѝ оправя косата. Разресвайки косата на Седна, той премахнал всички отпадъци, които хората изхвърляли в морето. След още няколко часа, косата на морската жена била почти чиста отново. 

След като отстранил и последните заплетени сламки, десет огромни животни изплували от косата ѝ – по едно животно за всеки неин отрязан пръст. Тюлени, моржове, нарвали, северни елени, мечки и всички видове птици.

Седна – Майката на морето, обяснила на шамана Ангакоя, че инуитите не се стараели достатъчно да живеят правилно и отговорно. Те били алчни и поради безразличието им косата на Седна се оплитала все повече. Така всички морски обитатели се оказали заклещени в капан, скрити и недостъпни за ловците.

Ако Ангакоя можел да напомни на инуитите за мястото им в света и те се научат да живеят в баланс с природата, Седна щяла да освободи животните отново. 

Ангакоя се завърнал при хората си и от този ден насетне те се стараели да спазват обещанието си към Майката на морето. А когато се проваляли, тя продължавала да ги наказва, като оставяла животните в косите си, а хората – гладували.

В легендата за Седна са скрити множество послания, които всеки може да възприеме и разтълкува по свой собствен начин. Главните поуки са свързани с човешките добродетели и ценности, които са все по-голяма рядкост в съвремието ни, величието и красотата на природата и нейните обитатели, както и доминиращото добро в света.

Разказването на истории и инуитската митология са едни от най-забележителните характеристики в културата на арктичните народи.

Според тях, винаги има време за приказка. А резултатът от нея е онзи фин, вълшебен привкус и вяра в доброто, който само тя е способна да внесе в живота ни. 

С тази красива история, гренландците ни напомнят да се пазим от алчността, да ловуваме отговорно, да ценим природата и живеем по максимално устойчив и щадящ я начин. 

Надявам се да ви е харесала!

Желая ви слънце,
Вики

photo credit: visitgreenland.com

Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.