Кауза “Вода за всеки”

“Ако не успяваме да преодолеем дадено препятствие, може просто да го заобиколим, както прави водата. Важното е винаги да следваме правилната посоката.”
Маргарет Атууд

Планетата и всички ние сме изправени пред множество екологични проблеми. Един от тях обаче успешно завладя общественото съзнание, мас медиите и политическите дискусии.

Замърсяването с пластмаса

На пръв поглед в тази област е насочен сериозен ресурс от световната икономическа сила и сякаш постиженията са обещаващи. Много държави вече са приели забрани за използването на еднократни пластмасови опаковки, хиляди привърженици на “zero waste” течението непрестанно дават полезни съвети защо, как и с какво да заместим пластмасата, за да превърнем света в едно по-устойчиво кътче.

Вече е доста популярно и в България използването на съдове за многократна употреба, както и преизползването на вече закупени пластмасови опаковки. 

Все повече съвестни компании се ориентират към “зеления” бизнес модел, влагайки усилия да се удължи живота на използваните суровини и материали, както и да се наложи употребата на рециклирани такива.

Замърсяването с пластмаса е наистина глобален и много, много сериозен екологичен проблем.

За съжаление свободно плаващите в морето пластмасови “острови”, както и внушителните “планини” от бутилки са доста позната гледка за всички нас. 

Наясно сме, че микроелементите в пластмасата ежедневно отнемат живота на хиляди морски създания, както и на голяма част от обитателите на сушата. 

Проблемът се крие във вредните ефекти от този “магически” материал, които не се ограничават само до убийството на морските животни. 

Пластмасовото разлагане може да доведе до замърсяване на почвите и подпочвените води, което от своя страна почти сигурно ще причини необратими вреди върху човешкото здраве. 

От друга страна стои проблемът с производството на пластмасови изделия. Самият той е огромен замърсител и причинител на солидно количество токсични въглеродни емисии. 

Може би последното, което ми хрумва, са последствията от безразборната употреба и изхвърляне на пластмасови отпадъци. Този процес води до непоправими щети, тъй като малка част от пластмасовите отпадъци се разлагат за стотици години, а за по-голямата част от тях – такова изобщо не е възможно.

Аз самата с радост спрях използването на пластмасови сламки, бутилки и се насочих към използване на съдове за многократна употреба. Чудесно е и, че всеки ден “изникват” нови и нови еко заведения, както и, че настоящите фирмени гиганти се ориентират към “модерната еко вълна”.

Много се радвам на държавите, които налагат забрани за използването на един или друг продукт от пластмаса (дано по-скоро дойде тази “мода” и при нас).

 За съжаление обаче това си остава чудесен PR за тези компании и “хвърляне на прах” в очите на хората от страна на управляващите, че нещо “се прави” или “е направено” в мащабни количества за справяне с тежестта на този глобален проблем.

Това е “лесната част”. 

Това е частта, в която ни се отклонява вниманието от сериозността на непрекъснатия и неконтролируем процес по производство на “нефтеното чудовище” (пластмасата), свръхконсумацията на всякакви и особено на продукти в “еднократни” опаковки, адекватността на законите и мерките за контрол върху дейността на всички нас. 

Това е трудната, но и същинската част, която трябва да ни интересува.

И въпреки това не бива да се отказваме ежедневно да правим своя принос по въпросите за ограничаване замърсяването с пластмаса, тъй като то е свързано до голяма степен със състоянието на околната среда и социалната справедливост.

Днес бих искала да си поговорим за един доста сериозен “хищник” – индустрията за бутилирана минерална вода.

Какво знаем за нея?

Да, тя е основен виновник за голяма част от онези плаващи “острови” от пластмасови отпадъци в нашите реки и морета.

С това обаче съвсем не се изчерпва нейното тъмно присъствие на сцената на вината.

Пластмасовите бутилки са в основата на редица глобални екологични проблеми, които често имат също етичен, морален и социален оттенък.

И всички те изискват (у)спешен, глобален отговор.

Замисляли ли сте се откъде точно идва бутилираната вода?

Лъскавите реклами имат за цел всички ние безусловно да вярваме, че водата, която ни продават, идва от планински извори, глетчери и други кой от кой по-екзотични и девствени места.

Реалността, както обикновено, е малко по-сложна.

Бутилираната вода може да произхожда от естествени извори (натурална изворна вода) или от различни подземни природни ресурси. 

За голяма част от компаниите е сериозен проблем уточняването на самия етикет откъде точно идва водата. Доста често тази тяхна бизнес страна остава “в сянка”. 

Тук може да проверите значението на термините върху етикета на бутилираната вода (пречистена, изворна, минерална, глечтерна и т.н).

В България имаме късмета голяма част от компаниите да ни предоставят местонахождението на извора, от който ни снабдяват с животворната напитка. 

Ситуацията в САЩ обаче е далеч по-тежка. Почти 50% от бутилираната вода там всъщност е филтрирана такава, добивана от общински кладенци. Това означава, че в голяма част от случаите предлаганата на пазара “изворна” или “минерална” вода всъщност е по-близка до обикновената чешмяна.

По този начин хората остават с убеждението, че рекламираната вода е по-добрият и по-здравословен избор, а всъщност не е точно така. Реалността е, че водата на пазара е много по-лош избор най-вече заради огромното негативно влияние (тонове пластмасови отпадъци), което генерира върху околната среда.

За производството на всяка пластмасова бутилка се изразходват сериозни количества вода, енергия и изкопаеми горива, както и въглеродни емисии за достигането им до други държави. Цели 75% от отпадните продукти от тази дейност изобщо не стигат до етап “рециклиране”. 

Проблемът е, че употребата на “вода от пазара” или бутилирана такава нараства ежеминутно. В САЩ тя вече надминава стойностите на газираните напитки, млякото, алкохола и други масово потребявани течности на пазара.

Но пластмасовите отпадъци не са единственото бедствие, пред което е изправено обществото в глобален аспект, планетата и всеки от нас.

Все по-често се обсъжда темата за достъпа на обикновените хора до вода и като цяло природни ресурси. 

И тук действителността става ярко черна.

Мрачната тайна на бутилираната вода е, че всяка бутилка отнема правото за достъп до питейна вода от хиляди бедстващи хора по света.

Корпоративни гиганти като “Nestle Waters” с нейните десетки марки вода (“Poland Spring” и др.) извличат ресурсите от различни места по света срещу смешно ниски такси ($200 годишно), като по този начин ги оставят пресушени. Това лишава местните хора от правото на питейна вода и ги принуждава “да се наредят на опашката” за такава, чиято цена обаче не могат да си позволят. А междувременно фирмите генерират милиони печалба на гърба на бедните души.

Този проблем засяга малки общности от хора, живеещи близо до изворите на животворната течност или близо до кладенци. Потърпевши са и много региони, които вече са пресушени и захвърлени.

Наглостта на “Nestle” обаче не свършва до тук. За да направи още по-тъмен своя портрет фирмата твърди, че бутилираната вода е основна обществена услуга и те имат пълното право за достъп и приватизация на националните ресурси.

“Nestle” не е единственият виновник в борбата срещу бутилираната вода. Черният списък оглавяват и останалите хищници като “Coca-cola”, “Pepsi”, изключително популярната и същевременно критикувана в САЩ – “Fiji Water”, “Danone” и много други.

Тези компании експлоатират водни находища из цяла Европа, Азия и останалите части на света, обещавайки повече работни места в замяна на данъчни облекчения и нелоялни договори. Но след като пресушат поредната жертва, те преместват дейността си към нова цел, оставяйки след себе си един още по-страдащ икономически и екологично регион.

Докато ми се пълнят очите със сълзи само при мисълта за болката на тези хора, няма как да не си задам въпросите:

Нима не е основно човешко право достъпа до природните блага? 

Нима няколко листа хартия и лъскава рекламна кампания са достатъчни, за да се отнеме и последната чаша вода от ръцете на хиляди деца?

Немците имат една интересна думичка за тежки случаи като този. С “weltschmerz” те наричат “болката за света” и глобалните проблеми, от която остава усещането за упорито парченце ябълка в гърлото ни.

Жестокостта няма измерител, нито противоотрова.

Затова вярвам, че всеки от нас, до който достигнат тези редове, ще отдели минутка за размисъл и ще спре да “храни” хищниците.

Разбира се има много случаи, в които употребата на бутилирана вода е единственият начин.  В страни като Египет, Индонезия и много други бутилираната вода е средство за оцеляване. 

Местните източници често са замърсени или съдържат много животозастрашаващи бактерии, с които човешкият организъм трудно може да се справи (особено ако сме туристи).

В Канада много хора живеят под препоръки за употреба на вода. На тях изрично им се налага да я преваряват или изобщо да не я използват, тъй като съдържа множество химикали и други опасни за живота токсични елементи.

За всички тях бутилираната вода е необходимост, а не просто лукс.

Нека сме откровени: повечето от нас живеем в сравнително комфортна средностатистическа среда в Европа или САЩ, където достъпа и употребата на чешмяна вода е напълно безопасен. 

Как бихме могли да мислим за околната среда, без да помислим за тези страдащи хора?

Днес различни неправителствени организации,

природозащитници, активисти или обикновени граждани като мен пишат, действат и създават едно по-добро настояще за проблемите на пластмасата и едно от нейните главни оръжия – бутилираната вода. 

Защото всеки от нас има правото на безопасна и прясна вода.

В момент като този, когато недостигът на питейна вода вече е един от глобалните екологични и социални проблеми, най-малкото, с което можем да допринесем, е да се обединим и да противодействаме на употребата на “прозрачният убиец”.

Наше задължение е да се постараем да сме осведомени и да направим всичко по силите си за ограничаване на “мръсните” бизнес практики в индустрията на бутилираната вода.

Моят съвет е да потърсите извор или друг водоизточник в района, в който живеете. С приятелят ми си наливаме вода от Княжево – малка чешма с прясна изворна вода в района на София.

Вкусът и мекотата на тази вода няма нищо общо с престоялата в пластмасови бутилки, за която много хора плащат немалки суми. Причината е,че с времето водата поема от съставките на съда, в който преседява, а това води до влошаване на нейните характеристики и качество.

Въпреки всичко това вярвам, че никога не е прекалено късно за чудеса. Нека ги създаваме заедно!

Желая ви слънце,
Вики

photo credit: unsplash.com


Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.