| Човек на име Уве

Ние българите обичаме Бакман!

Това е изводът, до който можем да стигнем, разглеждайки книжарниците в родното (интернет) пространство. 

Повечето от романите на шведския автор заемат почетно място в категориите “Топ заглавия”, “Препоръчани” и т.н. 

И има защо.

Няма да крия, че първоначалното ми впечатление от сблъсъка с неговото творчество беше коктейл от чувства. 

Първата книга, която прочетох, беше “Човек на име Уве”. Знаех, че е бестселър и нямах търпение да проверя защо е така.

За моя изненада първите няколко страници не ме привлякоха особено. Може би защото не съм от хората, които сляпо следват тъплата, а обикновено имам собствена гледна точка и знам какво искам. 

Стилът на автора ми се стори малко особен – тъжен, мрачен, меланхоличен, наподобяващ представите ни за самата Скандинавия. 

Лично аз предпочитам да се фокусирам върху по-свежите и оптимистични нюанси на живота, независимо дали става дума за книга, филм или начин на мислене. Просто не ми е присъща сивотата.

Но все пак реших да ѝ дам шанс. 

С всяка страница вниманието и любопитството ми нарастваха и с притаен дъх разгръщах лист след лист. 

Все повече се “сприятелявах” с героите и ми липсваха, когато минаваше полунощ и трябваше да затворя книгата. 

“Човек на име Уве” е роман, който ни грабва с простички (но поради това гениални) детайли и смесицата от забавно-тъжни обрати. 

Тази книга ми напомни за едини изгубени ценности и разбирането за “единствената любов”, в които съм възпитана, и които за мен са нещо съвсем естествено. 

За съжаление обаче днес те са дефицит, за който четем предимно в книгите или значително по-рядко – откриваме в хора, определящи себе си като “олд скуул”.

Безспорно всеки от нас ще усети книгата по различен начин, спрямо собствения си опит и виждания. 

Самата аз открих доста черти от характера на главния герой в своя собствен и вероятно именно това припознаване помага за заздравяване на “приятелството” ни.

Може би най-важният урок, който ще получим, е да сме толерантни и да уважаваме поведението на околните, защото за всяко действие има причина, а зад всяка стена често се крие наранена душа. 

Единственото, което ни отличава от животните, е умението да сме състрадателни, човечни и добри един към друг. 

Желая ви слънце,
Вики