Еднодневна разходка | Ждрелото на река Ерма

Преди около месец и половина пиехме неделното си кафе и размишлявахме кое нетрадиционно кътче от България можем да посетим в рамките на деня. 

Меките лъчи на септемврийското слънце се разпръскваха като златен водопад и ни подканяха към една незабравима есенна разходка сред природата.

Тогава си спомних за далечните часове по география в гимназията и едно от ‘съкровищата на България’, за които често ни бе споменавала любимата госпожа Цветанова. 

Ждрелото на река Ерма.

Перфектната дестинация за качествена разходка в рамките на един ден /за жителите на Софи/я и нашият избор за неделно приключение в 13-тия ден от септември.

Тази не толкова популярна забележителност се намира на 3 км. от град Трън и само на около 70 км. от столицата. 

Тя съчетава в себе си красива екопътека, която със сигурност знае как да събуди мускулите ни, практична барбекю-зона в началото на пътеката, където може да си приготвим храна и да се насладим на пейзажа. 

А той е наистина впечатляващ!

Високи, остри планински върхове, разположени около буйните и кристално чисти води на река Ерма, стръмни горски склонове и безкрайни зелени хълмове с тайнствено сгушени в тях къщички. 

Както е казал автора “Тирол и Швейцария не ти трябват”.

Един непознат досега източник на слънце, чист въздух и аромат на хиляди билки.

Дължината на цялата екопътека е около 13 км. и отнема приблизително 8 часа.

Тъй като бяхме пристигнали в ранния следобед, не разполагахме с достатъчно време да изминем целия маршрут. 

На около ⅓ от пътя имаше разклонение за една от местните атракции – рибния ресторант, в който можем да се поглезим с прясно уловена риба на скара и домашни салати. Решихме да се отбием за по кафе и кратка почивка там. 

След това продължихме по тясна, покрита с листа и криволичеща между дърветата пътека, която ни отведе до скалист връх, от който се откриваше невероятна панорамна гледка към селището и околните планини. 

Следвайки маркировката се натъкнахме на величествен, макар и леко пресъхал в края на лятото водопад, който беше и финалната ни горска спирка за деня. 

Ако решите да посетите екопътеката и по-специално водопада, ви съветвам да го направите през пролетта, когато ще е пълноводен и вероятно ще разкрие цялата си прелест.

Този съвет важи с пълна сила за всички водопади в страната (Райското пръскало, Крушунските водопади и други).

Запасете с удобни обувки и облекло, и не забравяйте да проверите дали времето ще е сухо, защото при евентуален дъжд терена става доста рисков и дори опасен (особено ако сте с деца).

В началото на екопътеката има леко стръмни участъци и не изцяло обезопасени дървени мостчета, които може и да затруднят преминаване с деца или домашни любимци.

На връщане си поговорихме с един заблуден чужденец, който се опитваше да се ориентира в маршрута. 

Междувременно попивахме с всички сили опияняващите звуци на птиците, свежия въздух и аромата на билки, и цялата атмосфера на спокойствие и безвремие, която цареше наоколо.

Обещахме си да се върнем напролет и нямам търпение да го направим 🙂

В началото или в нашия случай – в края на пътеката – ни очакваше изключително мила баба, от която си купихме домашно приготвени сладка в най-невероятните комбинации, които не си бях и представяла, че може да съществуват. 

Диви ягоди, горски боровинки и къпини, шипки, череши и какво ли още не..

През целия си живот не бях опитвала толкова вкусни домашни лакомства, а повярвайте ми, израснала съм с две баби, които бяха майстори на зимнината.

Взехме нещо като визитка от талантливата баба и поехме към вкъщи.

Малко след екопътеката се намира хижа Ерма, в чиято механа се отбихме да вечеряме.

Отново бяхме адски изненадани от ниските цени и обратно на всички очаквания – несравнимо вкусните гозби, които предлагаха. 

От традиционни български специалитети, през апетитна и сочна сръбска скара, до най-най-зашеметяващо вкусния крем карамел, до който някога може да се докосне човек.

Домашното мляко и яйца правят чудеса! За първи път си поръчахме по два десерта..

Непременно се отбийте и хапнете ако решите да посетите този скрит скъпоценен камък на югозападна България.

Сити и доволни си припомнихме колко неоткрити местни чудеса има в родината ни и колко още ни очакват да ги посетим.

Определено един от най-незабравимите дни през тази година, който ще си спомняме с усмивка.

Истории за още вдъхновяващи приключения съм ви подготвила тук.

Желая ви слънце,
Вики

Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.