Красотата на прехода

Тази година беше и продължава да е далеч от “нормалното”, но и много специална.

Изгубихме и спечелихме много битки, открихме и развихме свои скрити таланти, несъвършенства, мечти. 

Дишахме, плакахме и се смяхме заедно с най-близките си или безкрайно далеч от тях.

Искам да вярвам, че научихме много повече за себе си и околните, вместо да се самосъжалявам и да се взирам в негативното.

Животът е променлива величина и именно заради това си качество е це́нен, интересен и неповторим.

Всеки нов ден е различен, носещ промяната. 

Преходът не винаги е лесен, но обикновено е единственият възможен път към промяната.

Подобно на есента, която е предвестник на идващата зима, преходът често съдържа в себе си много спадове, за да можем да копнеем, достигнем и оценим задаващите се върхове.

Ако се вслушаме внимателно в тишината на ноемврийските утрини, можем да усетим дъха на заспиващата природа, аромата на сухи листа и скреж, както и бавните, уверени стъпки на наближаващата зима. 

Сякаш слънцето рисува пред нас със сърцето си вълшебни комбинации от тонове в лилаво, жълто и червено, които могат да разтопят и най-капризната душа.

Есента празнува успехите и уроците, които сме достигнали през годината, и бавничко открехва етапа за “презареждане” на организма през дългите снежни дни, след които изпълнени с надежда ще посрещнем цветовете на новото, жадувано, по-добро “утре”.

Нека не забравяме, че има смисъл и красота дори в трудното, дори в прехода.

Оставям финалните щрихи от днешното си писмо до вас за есенната галерия, която внимателно подготвих.

Желая ви слънце,
Вики

photo credit:
Stian Klo
Adam Radziszewski
Katie Kirkland
Jan Waider
Ilia Batkov
Patrycja Makowska
Jan Waider
Kristian Kneise
Isabella Iakab

Напишете коментар

E-mail адресът ви няма да бъде видим публично.